За предновогодишно настроение още една моя коледна история

Тоягата на дядо Коледа

Весо Портарски

Берлин е либерален град. 

”Живей и остави другите да живеят”, беше казал преди много години Великият Фридрих и това се беше превърнало в девиз на града. Това може да се види в много аспекти на живота в Берлин. Един от тях беше свободното изживяване на сексуалността. През младежките ми години в България не бях свикнал да виждам мъже, които си държат ръцете или се пипат на обществени места по задните части. Да не говорим за целувки или бракосъчетания. В Берлин това беше съвършено нормално. Често се питах, дали броят на хомосексуалните мъже в града не надхвърля тоя на хетеросексуалните. Кметът на Берлин можеше да си позволи да заяви публично:

”Аз съм гей и това е окей”

В България едно такова изказване на високопоставен политик би коствало вероятно поста му.

Когато получих тази предколедна поръчка, не предполагах,че ще се докосна до този свят. И този телефонен разговор премина като другите. Майката ми каза името на детето. Сподели ми, че най-добрият му приятел в детските ясли се казва Ханс и че хамстерът му се казва Хелмут. Синчето трябвало навреме да си ляга и да се научи да си чисти зъбките сам. Аз слушах и  си записвах всичко старателно в Златната книга, от която четях при семействата.

Беше деня преди Коледа и трябваше да съм при семейството в 19 часа. Някои семейства си поръчваха дядо Коледа на 23 декември, за да могат сами да определят, кога да се раздават подаръците. Жилището, където трябваше да отида, беше далече от там, където живеех и трябваше да взема метрото.Заради това попитах майката на детето, дали ще е удобно да се преоблека в стълбището.

”Без никакъв проблем!”, отговори милият женски глас.

”Имаме много учтиви съседи. В тяхното жилище спокойно ще можете да се преоблечете. Аз ще се погрижа те да бъдат информирани и повярвайте ми, двамата много ще се зарадват да бъдат навестени от дядо Коледа!”

Берлин беше студен и тъмен. Улиците му бяха безлюдни. Аз бях пъхнал дядомразовския си костюм заедно с брадата, перуката и Златната книга в чувала за подаръците. 20 минути преди уговорения час бях вече в сградата. Това беше една пететажна реновирана постройка с високи тавани. Звъннах при съседите. Мъж към края на 50-те, който приличаше на учтив, може би малко прекалено учтив котарак ми отвори вратата. Носеше жълт халат и изглеждаше така отпуснат сякаш току що е имал дълъг престой във ваната.

”Ах, колко дълго Ви очакваме, скъпи Дядо Коледа!”, поздрави ме той и ме покани да вляза.

”Благодаря! ”, отговорих делово, като изобщо не ми беше ясно, защо ме е чакал.

Поръчката идваше от семейството отсреща.

”Заповядайте! Влезте! Влезте спокойно! Съблечете дебелото си зимно палто! Моля Ви, нека да Ви помогна! Чудесно изглеждате! Висок и мускулест! Така съм си представял истинския Дядо Коледа! ”

”Благодаря! Благодаря!”,отвърнах. Знаех, че на комплименти се отговаря така. Същевременно ми се стори малко странно, как този възрастен мъж с мазен поглед и лека усмивка на лицето ме засипваше с тях. Огледах се в жилището и първото, което видях беше полюлей във формата на мъжки полов орган. Беше около 60см и си висеше спокойно в средата на хола. Състоеше се от три лампи. Две символизираха яйцата, а  третата бе члена Внезапно почувствах присъствието на голяма ръка на рамото ми. Докато беше на рамото, а не на задника ми бях готов да я приема. Обърнах се бързо.

”Ще позволите ли да Ви представя моя приятел? Това е Лоренцо!”

Лоренцо беше със сигурност 20 години по-млад. Приличаше на древногръцка статуя. Беше висок около 185см и изглеждаше така сякаш прекарваше повечето време във фитнес студио. Имаше изрядно подържана брада и носеше разкопчана бяла риза, която излагаше на показ голяма част от гладко избръснатите му гърди. Уханието на парфюма му беше сладко и той беше поръсил доста от него. Почувствах нещо меко под краката ми. Погледнах надолу и видях, че бях стъпил на прекрасен килим. На него бяха изобразени действително антични фигури. Голи мъже, които се докосваха. Знаех за съществуването на фа̀лосен култ в гръцко-римската митология. Лоренцо може би беше грък. Съдейки по името и външността му по-скоро ми приличаше на италианец, ама това не ми влизаше в работата. Трябваше да концентрирам мислите си и да се подготвя за предстоящото ми представление при детето на съседите.

”Ще позволите ли да Ви предложим едно уиски, коняк или чаша шампанско?”, попита старият котарак с празничен глас.

”Благодаря, но аз бързо трябва да се преоблека, за да бъда навреме при детето на съседите Ви.”

”Има време, скъпи дядо Коледа! За всичко в тоя живот има подходящото време! Не всеки ден имаме честа дядо Коледа да ни бъде гост и това трябва да бъде отпразнувано както подобава”, каза дъртакът и отвори бутилката шампанско.

”Много мило от ваша страна, но аз наистина нямам никакво време. Детето на Вашата съседка ме очаква!”, повторих аз.

Старият сякаш не ме чу и наля три чаши от шампанското.

”Дълго време сме чакали такава коледна изненада”, каза той и ми подаде едната чаша.

Поех чашата и я поставих на масата без да съм отпил от нея.

„Какво ли още щях да изживея като дядо Коледа?“, се попитах скришом. Тази работа ми позволяваше да влизам в жилищата на напълно непознати хора и да стана за няколко минути част от техния живот. Това бяха реалности, с които иначе едва ли щях да се сблъсна. От една страна приемах това като обогатяване. От друга страна трябваше да внимавам до каква степен исках да стана част тези други животи. Много от семействата поръчваха дядо Коледа с надеждата да компенсират по този начин липсата на хармония в тях. Повечето деца получаваха прекалено много подаръци. Стресираните от професионалния си живот родители искаха по този начин да компенсират липсата на време и внимание за децата им. Имаше самотни майки, които ме канеха на чаша просеко след моето представление, а сега тази гей двойка ми предлагаха да пия с тях шампанско.

За да можеш да работиш като дядо Коледа, трябваше да изкараш преди това един трейнинг, който беше организиран oт агенцията за работа към университета ми. Едно от правилата беше да не се приемат алкохолни напитки при семействата, защото един пиян  дядо Коледа едва ли щеше да може да направи сериозно впечатление на децата.

”Мога ли да се преоблека при Вас? ”, повторих въпроса си.

”Разбира се, скъпи дядо Коледа спокойно можете да се преоблечете на чаша шампанско”, отговори старият и ми се усмихна.

”Ние с удоволствие ще Ви наблюдаваме, ако нямате нищо напротив”, добави той, седна заедно с Лоренцо на един голям диван и наля от шампанското.

”Господа, мене са ме поръчали Вашите съседи да бъда дядо Коледа, а не да правя при Вас стриптийз шоу ”, ми се искаше да обясня на двамата, но трябваше да остана спокоен и да оставя професионално впечатление. Пердетата в хола бяха в цветовете на дъгата. Двамата се чукнаха, размениха си по една кратка, но сочна целувка с леко пускане на език и ме загледаха с очакване.

Бях чул, че дядо Коледа представлява популярна фигура в хомосексуалния свят и че предоставя поле за еротични фантазии, но в тази професия до сега не бях срещал подобна ситуация. Ако продължавах да бъда учтив, нямаше да мога да отида на време при детето на съседите.

Дъртакът запали няколко свещи на масата и загаси осветлението.

”Няма да се преобличам пред Вас? ”, казах решително. Всяка друга учтивост от моя страна в този момент можеше да бъде интерпретирана погрешно. Двамата ме гледаха мълчаливо и не се помръдваха от местата им. Повиших тон:

”Ако не напуснете моментално помещението, ще отида да се преоблека на спокойствие на стълбището и ще разкажа всичко на съседката Ви! Говоря напълно сериозно!”

Трябваше да намеря ясни думи и с делата си да покажа, че наистина ги мисля. Направих няколко крачки в посока на вратата и това даде ефект.

”Останете! Останете спокойно тука, скъпи дядо Коледа! Ще бъде, както пожелаете!”, с въздишка изрече старият котарак и даде с глава знак на Лоренцо да напуснат хола.

”Това, което не разбирам, защо да не се позабавляваме малко. ”, добави той.

”В края на краищата е Коледа и не бива да забравяме, че става дума за празника на любовта”

Лоренцо излезна без да каже нито дума. Не бях сигурен, дали говореше немски. Това не беще важно. Важно беше, че двамата се изнесоха и аз можах да си навлека набързо дядомразовския костюм. Не си спомнях през професионалния си живот като дядо Коледа някога да съм се преобличал толкова бързо. Оправих брадата си криво ляво, нахлузих червената шапка така, че да закрива тъмните ми вежди и се отправих навън. Лоренцо и котаракът стояха прави в приглушената светлина на коридора и ме наблюдаваха мълчаливо. Котаракът още беше с жълтия си халат, а Лоренцо с бялата си разкопчана риза. Коридорът беше около три метра дълъг и не повече от метър широк. Трябваше да мина покрай двамата, за да мога да добера навън.

”Затварям очи и смело напред”, си казах и закрачих.

”Ако след представлението Ви при нашите съседи, бихте желали да изпием шампанското заедно, сте добре дошъл, скъпи дядо Коледа!? ”, чух дъртакът да казва.

”Спокойно можете да останете костюмиран. Голям кеф може да си направим заедно!”, прошепна той в ухото ми.

”Бъдете послушни, мили деца, за да може дядо Коледа и другата година да Ви навести!”, отговорих с висок, променен глас и с целия авторитет на дядо Коледа, на който бях способен и отворих вратата.

”Не обичам да бъда послушен!”, за пръв път се обади Лоренцо. Тембърът му беше дълбок  и имаше привкус на лепило.

”Иначе другата година дядо Коледа ще дойде с тоягата!”, опитах да се сбогувам с хумор.

”Бих желал да изпробвам тоягата на дядо Коледа!”, отвърна Лоренцо и  сграпчи страстно задника на котарака.

”Насладете се на празника на любовта, мили деца! Весела Коледа!”, казах с гласа на дядо Коледа и затворих със светкавична бързина вратата зад мен.

Поех дълбоко въздух. Едно нещо ми беше ясно: след представлението при детето на съседката щях да се изнеса със скоростта на светлината от тая къща. В края на краищата дори в град като Берлин  дядо Коледа трябваше да запази детсвеноста си.