VESO PORTARSKY

  Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни Вечерта протичаше добре. Това си беше в реда на нещата. В края на краищата беше Бъдни Вечер. Пришпорвах от адрес на адрес моето старо черно колело. Притежавах един от онези холандските класици, които дори и в напреднала възраст си вършеха достойно работата. Това беше необходимо, защото на тоя ден ми беше отредена една извънредно важна роля. Може би най- важната: тази на дядо Коледа. Носех дълго, червеното палто, на главата ми бях нахлузил червена щапка с бял пискюл. Бях се изпотил от карането на колелото, а от полиестърската ми брада не можех да дишам нормално. Със сигурност представлявах от страна смешна картинка. С лявата ръка управлявах холандското ми конче, а в дясната държах голям чувал. В него бях пъхнал златната камбанка и златната книга. От него раздавах подаръците на децата. В Златната си к нига имах записани 16 семейства. При всяко от тях можех да остана максимум 25 минути. 5 минути бяха отделени за пристигането ми.

  Тоягата на дядо Коледа Берлин е либерален град.  ” Живей и остави другите да живеят”, беше казал преди много години Великият Фридрих и това се беше превърнало в девиз на града. Това може да се види в много аспекти на живота в Берлин. Един от тях беше свободното изживяване на сексуалността. През младежките ми години в България не бях свикнал да виждам мъже, които си държат ръцете или се пипат на обществени места по задните части. Да не говорим за целувки или бракосъчетания. В Берлин това беше съвършено нормално. Често се питах, дали броят на хомосексуалните мъже в града не надхвърля тоя на хетеросексуалните. Кметът на Берлин можеше да си позволи да заяви публично: ” Аз съм гей и това е окей” В България едно такова изказване на високопоставен политик би коствало вероятно поста му. Когато получих тази предколедна поръчка, не предполагах,че ще се докосна до този свят. И този телефонен разговор премина като другите. Майката ми каза името на детето Харалд. Сподели ми, че най-добрият му

Berlin is a liberal city. "Live and let live", said Frederick the Great many years ago, and this has become established as a kind of motto for the city. This is evident in many aspects of Berlin life. One of them is the free expression of sexuality. Growing up in Bulgaria, I was not used to see men holding hands or grabbing each other's butts and kissing in public or even getting married. In Berlin this is quite normal. Sometimes I wonder if the number of gay men in this city exceed s the number of heteros here . In Berlin a few years ago, the mayor used to say in public: "I am gay”, and that is good. In Bulgaria such a statement would probably cost a high-ranking politician his position . When I received a pre-Christmas offer from the student employment agency, I had no idea that I would come into contact with this world. This telephone conversation went as usual. The mother told me the name of the child Harald . She told me that her son's best friend i

  Из съкровените Колeдни желания Дойдоха коледните праздници. Трябваше да бачкам като дядо Мраз. Това не беше шега, а съвсем професионално организирана работа. В моя университет имаше работна борса за студенти и хората, която я водеха, организираха специално обучение за това. Ако не се прибираш з а Коледните праздници вкъщи и искаш да изкараш някой лев, това беше идеално. Желаещите бяхме предимно чуждестрани студенти. Сред нас имаше представители на всички континенти без Антарктика. Имаше и Снежанки, на които немците им викаха ангели. За един ден човек спокойно можеше да припечели ч етри стотака в евро и после да прекара Новата Година на някое ново красиво място без да му мисли за кинтите. Към края на ноември ни събираха в една голяма зала в The Westin Grand хотел , който се водеше като една от най-изисканите петзвездки в източната част на Берлин. Бяхме към 350 човека. Повечето от нас бяха младоци, ама имаше и така наречените доживотни студенти. Това бяха дъртаци, които