Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни




Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни

Вечерта протичаше добре. Това беше в реда на нещата. В края на краищата беше Святата Нощ. Пришпорвах от адрес на адрес моето старо черно колело. На тоя ден ми беше отредена една важна роля. Може би най- важната: тази на дядо Коледа. Бях облечен в дълго, червеното палто, носех бяла перука и брада и раздавах подаръци на децата.

В Златната си Книга имах записани 16 семейства. При всяко от тях можех да остана най-много 30 минути. 5 минути бяха отделени за пристигането ми. Влизах с песен на уста. Най-често „Jingle bells“. След това карах децата да ми покажат, къде е елхата и да ми дадат стол да седна. В следващите 15-20 минути имах възможността да усетя до каква степен при отделното семейство цареше хармония и се чувстваше любвeoбилна предколедна атмосфера. Много семейства си поръчваха дядо Коледа с надеждата, че той ще може да замести липсващата в тях хармония. Много дечица получаваха прекалено много на брой подаръци. Стресираните от професионални задължения родители искаха по този начин да компенсират липсата на време и на внимание към тях. И 5 минути ми оставаха накрая да си тръгна. Правих го, докато децата разопаковаха подаръците си.  Беше професия свързана със стрес, но също беше хубаво да носиш толкова радост на децата.

Дядо Коледа пристигаше, пееше и си отиваше.

Предвижвах се от място на място с колело и имах интересни преживявания не само при семействата, а и по пътя към тях. Бях препълнил джобовете си с шоколадови парички, опаковани в златисто фолио, от които раздавах на дечицата, които ме срещаха по улиците. Знаех, че мюсюлманските семейства не празнуват Коледа и децата от тези семейства си играеха навън. Появата на дядо Коледа за тях представляваше приятна изненада и често ми устройваха големи снежни битки . Обикновено се разминавах с няколко снежни топки в главата и с още повече по тялото и се налагаше да натисна по здраво педалите на колелото ми.
Точно прекосявах най-големия берлински парк „Tiergarten“. Дърветата му бяха покрити в красива бяла пелена. Исках да си поема глътка свеж въздух и да си отдъхна от една такава снежна битка в тишината на неговите алеи, когато чух, как някой с високоговорител да пее: „ХО ХО ХООО!!!“

Обърнах се и видях полицейска кола. Дори куките ме взимаха днес на майтап. С усилия се добрах до последния адрес. Да въртиш педалите по заледените берлински улици не беше шега работа. Последната поръчка беше близко до централната улица на Западната част на града „Kurfürstendamm“. Беше само едно дете. Беше момченце. Майка му беше около 40. Имаше дълги, черни, лъщящи коси и прилепнала по тялото тъмно лилава рокля, която подчертаваше пищните и форми. Деколтето и беше дълбоко и примамливо. Жилището беше обзаведено с вкус. Големи абстрактни картини красяха стените. В коридора имаше скулптура на породист, черен кон. Навсякъде блещукаха дълги, бели свещи, които придаваха на холната стая коледна атмосфера.

Раздадох подаръците на детето. То изпя една песен. След това оповестих желанията, които майка му ми беше споделила преди това по телефона. Момченцето трябваше да свикне да спи сам в стаята си. Също трябваше да се научи да прекарва нощите от време на време при татко си. Майката използваше авторитета на дядо Коледа, за да увеличи полето на своята лична свобода. Така правеха повечето семейства. Когато се сбогувахме на вратата, тя ми подаде куверт с хонорара, погледна ме за няколко секунди право в очите и попита:

„- Може би дядо Коледа би искал да остане за едно просеко?“

Огледах я. Роклята и беше дълга и тясна. Гърдите и бяха големи и подканващи. Сякаш беше пъхнала две малки дини под роклята си. Обмислих, дали мога да погледна на това като на подарък. Първо да ощастливя детето, после майка му.Тогава коледната ми мисия щеше да бъде изпълнена изцяло. След това си помислих, какво впечатление щеше да направя на момчето да види дядо Коледа да пие просеко с майка му и отказах учтиво.

„- С най голямо удоволствие , мило дете!“, отговорих с гласа на дядо Коледа. „но още много деца очакват дядо Коледа да им донесе подаръците и шейната също го чака отвън. Весела Коледа!“

Всъщност това беше последният ми адрес и бях много гладен. На масата имаше още много вкусни ястия и майката не изглеждаше никак зле. В края на краищата дядо Коледа беше мъж и като такъв се нуждаеше от две неща, за да бъде доволен: добра храна и добър секс. От секса току що се беше отказал, ама на една хубава гозба нямаше да се откаже. Такива мисли ме занимаваха, докато излизах от жилището и се преобличах на стълбището. Напъхах костюма заедно с брадата и перуката в празния чувал за подаръци и пристъпих навън. Зимата, тази кокалеста белокоса дама ме пое със снежния си дъх и вкопчи хладните си нотки в моето гладно тяло. Изпъшках и се огледах. Сякаш всички ресторанти в Берлин бяха затворени. Усмихнах се, когато съзрях един малък турски имбис, който работеше. Джобовете ми бяха натъпкани с банкноти. На тоя ден бях изкарал близо 400 евра. Можех спокойно да си позволя да се почерпя с една топла, вкусна гозба. Добре беше, че турците не празнуваха Коледа и дюнерджийниците им бяха отворени. Вътре беше празно като изключим присъствието на едно младо, чернокожо момиче. Имаше стройна спортна фигура. Дупето и приличаше на красив орех. Така можеше да изглежда само дупе на момиче от Африка. Беше се взряла в стената. Там бяха написани ястията и техните цени. Видях, че си броеше стотинките и явно обмисляше, дали можеше да си позволи да си вземе нещо.

„-Какво ще обичате?“,  попита турчина. Носеше бяла изгладена риза и беше засукал гордо мустак.
Тя първо замълча с неудобство. После реши да не яде нищо. Преди да се обърне и да тръгне да излиза, се намесих:
„-Днес е Коледа и аз съм дядо Коледа. Поканена си на вечеря. Поръчай си, каквото ти е на душа и аз ще се погрижа за сметката.“
Тя ме погледна със смесица от скептицизъм и приятна изненада. Имаше красиво лице с големи, черни очи. Със сигурност ме мислеше за луд. Посочих чувала, в който бях сложил костюма и казах:
„-Виждаш ли този чувал? Пълен е с кинти. Не се срамувай, а почвай да си избираш!“

Тя ми се усмихна и ние започнахме да си поръчваме от вкусните гозби заедно.




Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

Българка или бразилка?

Die Komfortzone

Die Anreize des Firmenlebens