VESO PORTARSKY

Тоягата на дядо Коледа Весо Портарски Берлин е либерален град.  ”Живей и остави другите да живеят”, беше казал преди много години Великият Фридрих и това се беше превърнало в девиз на града. Това може да се види в много аспекти на живота в Берлин. Един от тях беше свободното изживяване на сексуалността. През младежките ми години в България не бях свикнал да виждам мъже, които си държат ръцете или се пипат на обществени места по задните части. Да не говорим за целувки или бракосъчетания. В Берлин това беше съвършено нормално. Често се питах, дали броят на хомосексуалните мъже в града не надхвърля тоя на хетеросексуалните. Кметът на Берлин можеше да си позволи да заяви публично: ”Аз съм гей и това е окей” В България едно такова изказване на високопоставен политик би коствало вероятно поста му. Когато получих тази предколедна поръчка, не предполагах,че ще се докосна до този свят. И този телефонен разговор премина като другите. Майката ми каза името на детето. Сп...

Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни Вечерта протичаше добре. Това беше в реда на нещата. В края на краищата беше Святата Нощ. Пришпорвах от адрес на адрес моето старо черно колело. На тоя ден ми беше отредена една важна роля. Може би най- важната: тази на дядо Коледа. Бях облечен в дълго, червеното палто, носех бяла перука и брада и раздавах подаръци на децата. В Златната си Книга имах записани 16 семейства. При всяко от тях можех да остана най-много 30 минути. 5 минути бяха отделени за пристигането ми. Влизах с песен на уста. Най-често „ Jingle bells “. След това карах децата да ми покажат, къде е елхата и да ми дадат стол да седна. В следващите 15-20 минути имах възможността да усетя до каква степен при отделното семейство цареше хармония и се чувстваше любв eo билна предколедна атмосфера. Много семейства си поръчваха дядо Коледа с надеждата, че той ще може да замести липсващата в тях хармония. Много дечица получаваха прекалено много на брой подаръци. Стрес...

Die Rute des Weihnachtsmanns Berlin ist eine liberale Stadt. „Leben und leben lassen“, sagte vor vielen Jahren Friedrich der Große, und das hat sich als eine Art Motto der Stadt etabliert. Das zeigt sich in vielen Aspekten des Berliner Lebens. Einer davon ist das freie Ausleben der Sexualität. Aus meiner Jugend in Bulgarien war ich es nicht gewohnt, Männer zu sehen, die in der Öffentlichkeit Händchen hielten oder sich an den Po fassten, geschweige denn küssten oder öffentlich heiraten durften. In Berlin war das ganz normal. Manchmal fragte ich mich, ob die Anzahl der schwulen Männer in dieser Stadt die Anzahl der Heteros überstieg. In Berlin durfte der Bürgermeister vor einigen Jahren in aller Öffentlichkeit sagen: „Ich bin schwul, und das ist gut so.“ In Bulgarien würde eine solche Aussage einen hochrangigen Politiker wahrscheinlich das Amt kosten. Als ich einen vorweihnachtlichen Auf trag von der Studentenarbeitsvermittlung bekam, ahnte ich nicht, dass ich mit ...