Българsкият акцент на Дядо Коледа

Българският акцент на Дядо Коледа

Костюмът на Дядо Коледа лежеше вече няколко години в мазето и го изваждах само за Бъдни вечер, за да зарадвам племенницата си. Тя беше станала на 9 и в красивата й главичка вече се беше породило известно съмнение дали наистина съм истинският Дядо Коледа. Страхувах се, че ще ме разпознае. Понякога забравяме колко умни са децата и каква силна интуиция имат. Затова се качвах на терасата, махах й през стъклото, оставях чувала с подаръци там и изчезвах в нощта, без да влизам или говоря с нея. Тя се държеше с две ръце за крака на един метър пo-високия си татко и ме посрещаше и изпращаше със светещи очички.

Преди няколко дни случайно срещнах немски приятел от студентските години. Той ми разказа, че все още ходи по семействата да раздава подаръци като Дядо Коледа. Поръчките вече не се правели от университета, а чрез частна агенция.

„Те спешно търсят нови Дядо Мразовци!“, добави той и ми написа телефонния номер на организацията на едно листче.

Обсъдих го с приятелката ми и тя се съгласи с думите: „Ако на Бъдни вечер си вкъщи най-късно в 19 часа, нямам нищо против.“

Жените знаеха понякога какво искат. На следващия ден се обадих на агенцията и изразих желанието си да работя като Дядо Коледа. На телефона беше един господин, който веднага ми каза, че не отговарям на условията, тъй като те наемали само хора с перфектен немски. Гласът му звучеше делово и без емоции. Често, когато говорих с немски чиновници по телефона, ми се струваше, че говоря с компютър.

Не исках толкова бързо да се откажа от идеята си и му разказах, че съм се дипломирал в Германия и от няколко години дори вече разполагам с немско гражданство. Помолих го да ме свързже с началничката си.

„Агенция за Дядо Коледа – Вие говорите с г-жа Мюлер!“, поздрави ме с авторитетен и твърд глас шефката му.

„Здравейте, г-жо Мюлер. Казвам се Портарски и искам да работя при вас като Дядо Коледа!“, изложих накратко своето намерение.

„За съжаление, не можем да ви вземем при нас, защото наемаме само хора с перфектен немски!“, дойде същият отговор. Гласът беше монотонен и твърд. Беше на границата на мъжкия тембър и ако не знаех, че става въпрос за жена можех да си помисля, че говоря или с робот или с господин Мюлер.

„Знаете ли, току-що разказах на вашия служител, че имам завършено висше образование в Германия и съм немски гражданин“, обясних, като се опитах да остана спокоен.

„Вярвам ви, но това не променя нашите правила!“, отговори дамата делово. Немските жени в ненаситния си стремеж за равноправие с мъжете често забравяха това, което би трябвало да ги отличава от един мъж. Нежност, ласка, състрадание и милосърдие бяха за тях чуждици. Понякога като седяхме на питие с приятели в Берлин и споделяхме преживяванията си по тънката линия, закачливо ги наричахме немски овчарки.

„Освен това съм работил 6 години като Дядо Коледа и съм посещавал не само семейства, но и детски градини и болници!“, опитах се да насоча вниманието на Фрау Мюлер към професионалния си опит и така да я убедя.

„Но се забелязва, че не сте родом от Германия и затова имате акцент!“, контрира ме тя и грубо излая:

„Затова не можем да ви наемем да работите за нас!“

Не можех да повярвам на ушите си. Мислех, че съм чул грешно. В 21 век ли се намирахме и наистина ли бяхме в Берлин – столицата на изкуството и мултикултурното разбирателство? Исках да внеса малко повече яснота и зададох въпроса си:

„Значи не мога да работя при вас като Дядо Коледа, защото говоря немски с акцент?!? Правилно ли ви разбирам?!?“

„Не ме разбирайте погрешно!“, отвърна Frau Mюлер като смекчи леко строгия си тон.

„Ние нямаме нищо против чужденците. При нас работят дори турци. Родителите, които дават поръчките, също нямат нищо против чужденците, но децата искат Дядо Коледа, който им раздава подаръците да говори перфектно и най-вече на немски без никакъв акцент!“

Не знаех дали да се смея или да плача. Значи малките дечица щели да имат нещо против Дядо Коледа, който не можел да говори немски без акцент.

„Знаете ли откъде всъщност идва Дядо Коледа…“, ми се искаше да попитам дамата, но реших да запазя въпроса за себе си. Вместо това споделих:

„Понякога пиша забавни кратки разкази, в които споделям моите преживелици…“

Дамата замълча първо няколко секунди, след което я чух да казва: „Виждам, че представлявате особен случай. Можете ли да ми дадете вашия телефонен номер и име – ще го предам на главния Дядо Коледа, който ще реши дали можете да работите при нас!“

Забелязах, че гласът й стана малко по-дружолюбен, преди да затворя. Явно немската овчарка надуши потенциалната опасност във вяятъра, който идваше от дебрите на гъстата балканска гора и се опитаваше да прецени доколко реална бе тя, за да може да я избегне. За мен едно беше ясно: В деня, когато християните по цял свят празнуват рождението на Исус и вярата в любовта, която той носи в сърцата им, в столицата на Обединена Германия възрастните използват малките деца, за да прикрият дискриминацията и расизма, които изпитват към чужденците. Дечицата, тези невинни създания, бяха може би единствените, останали свободни от предразсъдъци и стереотипи, които обществото ни налагаше във времето, в което живеехме. Мина седмица без да чуя нищо от тях.

Написах един разказ и го споделих с няколко приятели, които работеха в медиите. След като журналистка от берлински вестник се свърза с главния Дядо Коледа, той лично намери време да ми се обади.

„Кой си ти? От къде си? Ще ми развалиш бизнеса ей!“, чух ядосан дебел мъжки глас да казва на немски без акцент по телефона.

„От колко време си в Гермaния?“, продължи той с въпросите и след като чу, че не съм вчерашен и знам правилата на играта им, отсече:

„За теб ще направим изключение! Можеш да работиш при нас!“

Замислих се. Постигнах това, което исках. Да имам възможноста да раздавам подаръците на Бъдни вечер, но можех ли и исках ли наистина да работя за такъв тип хора, които изобилстваха в немското общество и подсилваха усещането за разделение. Всъщност вече бях взел решението си още преди неговото обаждане.

„Благодаря, но няма да се възползвам от Вашето предложение.“

„Как така? Защо? Плащаме добре!“, попита ме с неразбиране главният германски Дядо Коледа. Явно не беше свикнал да му отказват.

„Първо трябва да се науча да говоря с перфектен лапландски акцент и чак тогава бих кандидатствал при Вас отново.“, обясних му преди да затворя телефона.