Христо Стоичков
Христо Стоичков Седях на седалката до прозореца в средата на раздрънкан автобус, който трябваше да ме отведе към оазис в туниската Сахара. Около мен б еше пълно със странни субекти и мирише на смесица от бензинови пари, мъжка пот и ориенталски есенции, Само ден преди това си блеех спокойно в препълнената зала на Свободния университет в Берлин заедно с 500 други първокурсници. Лекцията по макро икономика беше супер скучна. Професорът със сигурност бе прехвърлил 70-те и отдавна трябваше да е излез н ал в пенсия. Говореше бавно, тихо и с монотонен глас, който беше идеален за приспиване. Така или иначе, не разбирах нищо от диаграмите, които чертаеше на дъската. Включих телефона си и намерих този полет. На следващия ден можех да летя до Джерба и обратно само за 35 евро. Да го направя ли? Семестърът тъкмо бе започнал и въпреки че беше още октомври зимата в Берлин вече настъпваше с решителна крачка . Беше сиво и дъждовно, а перспективата за още шест месеца мрачен и влажен сту...