Дитер от щанда за наденички – или за малките хитринки за преодоляването на охраната на събития и дълги опашки
Дитер от щанда за наденички – или за малките хитринки за преодоляването на охраната на събития и дълги опашки – „ Весо, къде си бе, копеле?!“ – гласът на Лукас трепереше от вълнение. – „Какво става?“ – попитах аз. Познавах го – винаги знаеше къде са най-добрите места. – „Идвай веднага! В Художествената академия! Толкова много красиви жени! Полудявам! Имам нужда от помощта ти!“ Лукас умееше да ме убеди само с няколко думи. Взех S-Bahn-а – както в Германия наричаха метрото, което се движеше над земята, а не под нея. Наблюдавах кристалното небе и си мислех, че Берлин наистина е страхотен град. В него човек можеше да преживее два невероятно красиви дни. Първият беше Коледа, а вторият – лятото. Когато пристигнах, пред входа се виеше опашка, която стигаше почти до зоопарка. Сградата на академията ми приличаше на изискана възрастна дама, която беше отворила вратите на своя дом и очакваше гости. Входът беше разделен на две части: от едната страна бяха поставили висока маса със спис...
