Просякът
Просякът „До нас седи един просяк от България по цял ден“, сподели Драго отпивайки от препълнената си чаша червено вино. Косата му беше сресана грижовно назад исе беше се спуснала стремглаво надолу зад раменете му. Сивите нюанси не можеха да се скрият, а коремът му беше издул синята му памучна тениска. Драго живееше близо до мен и често минавах след работа да пием по едно на терасата му. „Младо момче е, винаги чист и спретнат, винаги усмихнат. Трябва да минеш да го видиш! Наш набор. Ще те освежи!“ Драго както повечето българи обичаше да се оплаква от живота и когато от неговите уста идваше такава препоръка, трябваше да и´се отдаде нужното внимание. „Е, щом е наш набор значи е в разцвета на силите си. Къде точно кисне?“ „На ъгъла Роза Луксембургер с Мюнцстрасе“, отвърна той с плътния си глас. За мен процяците бяха представители на хората, които животът беше научил да превъзмогнат егото си. Да седиш по цял ден и да не правиш нищо освен да молиш други непознати за теб хо...