На урок по руски на летището в Цюрих

 

На урок по руски на летището в Цюрих   

Имах полет от Москва за Цюрих. Средната възраст на стюардесите на Swiss Air беше около 50 години. Може би политиката на тази авиокомпания бе да не наема по-млади жени, за да не разсейва мъжките си клиенти както правеше Авиофлот.

След пребиваване в Москва се чувствах в Цюрих като на село. Малко известни в света градове можеха да бъдат толкова различни. Богатите в Москва показаха колко имат: Лимузините, кожените палта и частните клубове бяха неразделна част от облика на този град. В същото време бедняците ровеха в кофите за боклук, търсейки остатъци от храна. Милиони хора бяха в непрестанно движение ден и нощ. Московчани живееха всеки ден така сякаш е последния от живота им. За разлика от тях, хората в Цюрих си живуркаха сякаш щяха останат на тази земя завинаги. В швейцарския метропол темпото на живот беше сведено до минимум. Всичко беше чисто и подредено. След десет вечер в делничните дни градът се обезлюдяваше. Швейцарците обичаха спокойствието и посрещаха всичко неизвестно, което се изпречваше по пътя им, със страх и скептицизъм. В крайна сметка Цюрих със своите 600 000 жители беше за швейцарските стандарти един голям град. Характерни за него бяха две красиви реки и едно ощепо-впечатляващо езеро. Такива мисли занимаваха уморената ми глава, докато слизах от самолета. Опашката за паспортен контрол беше дълга и се движеше бавно.

"Вашата професия?" - пронизителният глас на швейцарския граничен полицай ме върна към реалността. Въпросът не беше отправен към мен, а към един мускулест руснак, който стоеше точно отпреде ми. Два свята се сблъскваха пред очите ми:

Швейцарецът беше кльощав и гладко обръснат. Имаше къса руса коса и носеше очила с тънки сребърни рамки. Като цяло правеше впечатление с изгладената си риза и униформа на изряден представител на закона. За разлика от него руснакът беше як и имаше масата на трикрилен гардероб. Беше облечен с червен анцуг, на който с големи букви пишеше RUSSIA. Двамата се спогледаха за няколко секунди. В тишината се усещаше напрежение.

"Вашата професия?" - повтори въпроса си швейцарецът на литературен немски. По принцип швейцарците не обичаха немците и предпочитаха да си говорят на техния диалект, който се отличваше доста от литературния немски език, но по институцийте бяха задължени да се придържат към официалната форма на общуване. Руснакът пристъпи от едния крак на другия пред него и го погледна мълчаливо. Първо си мислех, че иска да го сплаши с присъствието си. После видях, как повдига безпомощно рамене.

Мислех да му преведа въпроса на руски, но исках да участвам поне за още няколко секунди в тяхната форма на комуникация.

"Occupation?" - повиши тон швейцарецът и демонстрира уменията си по чужди езици. Руснакът поклати настрани глава и пристъпи малка крачка назад. Той явно събираше мислите си и не искаше да се остави да бъде изкаран от равновесие така лесно.

"Occupation, Occupation – Occupation..“, повтаряше си на глас така, че го чуваше цялата опашка. Гласът му беше плътен и леко дрезгав.

"Occupation-АААААА - ОКУПАЦИЯ" - каза той с радост в гласа, че най-накрая е разбрал каква информация се изисква от него и се пристъпи смело крачка напред. После няколко пъти енергетично поклати глава отрицателно.

"No, no occupation- just holiday!" или на български:

„Не съм дошъл за окупация, само на почивка съм“