Posts

Тайландският масаж

Тайландският масаж Беше един от онези мрачни, сиви, ветровити и дъждовни дни в края на октомври, през които беше най-добре да идеш да релаксираш на някое хубаво СПА или да си останеш в топлото легло с хубава книжка или красива приятелка. За зла участ аз обаче трябваше да работя. Вече близо година бях назначен в една агенция за пласмент на спортни продукти и ходих всеки Божи ден със свит стомах в офиса.  Не че работата беше лоша, ама имаше един колега, който ми правеше живота черен. Голям майстор на интригите беше това момче и на туй отгоре дясна ръка на шефа. Деликатна ситуация, от която друг изход  освен уволнение не се виждаше. Ако не можеш да победиш врага си, се опитай да го прегърнеш, гласеше една древна азиатска пословица, ама при самата мисъл да се мазня на тоя нещастник, ми прилошаваше. Тялото ми също се бунтуваше. Чувствах се схванат и изтощен. Когато дойде време за обедна почивка, се опитах да си припомня положителната страна на живота. Някъде там зад тъмните

Ечемикът

  Ечемикът Ечемикът се беше превърнал в постоянен спътник в живота ми. И зникваше ту на лявото, ту на дясното око, Понякога с и кацваше като изневиделица на долния, но също и на горния клепач, а от време на време цъ ф в аше и от двете страни. Аз взимах бързи и ре шителни мерки , за да го про пъдя : Ходих по доктори. Слагах си различни капки и балсами, които те ми предписваха. Като не помагаха, отново посещавах кабинетите им и ги оставях да ме тров ят с разни антибиотици. В сичко беше напразно. Неканеният гост се изчервяваше често от обърнатото му внимание, но въпреки това не благоволяваше да си тръгне. Лека полека ми стана ясно, че о фициалната медицина не беше в състояние да ми реши проблема и се о бърнах за помощ към народните лечения . Баба ми ми набави от една кърмачка мляко, от което си капех грижливо в очите. Храната за навоводошлите на земята същества не променяше ситуацията около очите ми, която отразяваше начина, по който гледах на св