Posts

Еротичният сън на татко

  Еротичният сън на татко Баща ми беше образован човек. Още на млади години бе напуснал селото и отишъл да кара висшето си образование в София. След падането на Берлинската стена бе тръгнал да обиколя по различните континенти и бе видял много свят. „Преди да тръгна на моите пътешествия не вярвах в съществуването на нито един Бог“, обичаше да казва той. „След като се върнах, вярвам във всички Богове!“ Светогледът  му се основаваше на презумицата за хармония, взаимно разбирателство и съобразяване с нуждите на другите. Може би заради това той не се месеше в живота ми и не се правеше, че знае всичко по-добре, което бе присъщо на много бащи. Изключение правеше фактът, че бях преминал вече средата на 30-те и още не се бях задомил. Заедно с майка ми си мечтаеха да имат внуци. От дъното на душата си желаеха синт им да създаде семейство. Това се смяташе в  България за компонента, който осмисляше живота на човека. Един път, когато си бях в София, той сподели с мен:

Българският йога инструктор в Берлин

  Българският йога инструктор в Берлин „ Благодарение на такива момчета успяхме да изгоним византийците“, бе мисълта, която ми мина през главата , когато видя х Борил за пръв път. Той бе снажен момък с много добре трениран о тяло . И маше дълги до рамената кестеняви , къдрави коси, които носеше на плитка. Вървеше наперен като петел . Големите му кафяви очи придаваха със своята д ълбо чина мистериозно ст, а ярката му усмивка благост в неговото излъчване. Говоре ше се , че бил дошъл в Германия да следва медицина. След четри семестъра установи л , че това не е подходящото за него и реши л да се отдаде на неговата страст, която б ила йогата. В духовните четива пишеше, че ако човек се отдаде напълно на това, което обича, тогава привидно незабележими врати ще се отворят от самосебе си, за да може да прекрачи прага им. С други думи Боговете насърчаваха духа на смелоста. Такъв беше случая и с Борил. Малко след като изкарал курса за йога инструктор, той получил реди

Цюрихският Павароти

  Цюрихският Павароти В Цюрих имаше един мъж, който страшно много приличаше на Лучано Павароти и също като него пееше опери. Разликата между него и итал и а нския тенор се състоеше в няколко неща: П ърво този мъж пееше само нощем и само от своята кола по централните площади на града . Второ з а своето представление той не искаше никакви пари. Всеки минувач можеше да го слуша колкото си иска . Приликите с Павароти също бяха налице: той също имаше изрядно подържана брада и тъмна коса и също винаги нос еше елегантни костюми. Цюрихският Павароти караше нов модел бял Опел. Често го слушах и се питах, какво караше този човек минал вече със сигурност 50-така да излага на показ под прикритието на ноща своя оперен талант. Желанието му да бъде получи признание ли беше водещата сила или може би самотата му? А може би просто искаше да забавлява хората и да внесе нов свеж нюанс в декадентната скука, която цареше в този град. Цюрих като цяло беше град на самотните души. Хората, които

Vladimir Kaminer

Bild
                                                  Vladimir Kaminer Die Musik war laut und fröhlich. Überall waren tanzende Menschen zu sehen. Wodka und Bier flossen im Überfluss. Ich ging zum D.J.-Pult und sagte auf Russisch: „Du machst eine tolle Party! Danke! Ich freue mich, Dich kennenzulernen! " Der D.J. war ein hübscher Mann. Er hatte kurze, lockige Haare und ausdrucksstarke Augen. Ihre Farbe war wegen des gedämpften Lichts nicht genau zu erkennen. Etwas zwischen grün und grau. Er war mit Sicherheit ein bunter Vogel. Er bedankte sich und fragte, woher ich kam. "Bulgarien", antwortete ich. Normalerweise liebte die Russen Bulgarien. Nicht nur die christlich-orthodoxe Religion und die kyrillische Schrift war die Basis der langjährigen Freundschaft zwischen den beiden slawischen Völkern. In der Zeit der Sowjetunion waren die beiden Länder sich so nah, dass Bulgarien inoffiziell als 16. Republik der Sowjetunion galt. Der Russe fand das aber nicht besonders interessant un

DIE THAI MASSAGE

  DIE THAI MASSAGE   Es war einer dieser grauen, regnerischen und windigen Tage Ende Oktober, den man am liebsten in einem Spa oder im Bett mit einem schönen Buch oder eine m hübschen Mädchen verbringen würde. Ich musste leider arbeiten. Als die Mittagspause kam, habe ich versucht, mich an die positive Seite des Lebens zu erinnern: Zuerst lud ich mich zum einem Fisch-Curry bei meinem Lieblingsinder ein. Dann versprach ich mir, dass – wenn ich auf dem Weg zur Arbeit eine Thaimassage-Praxis erblicken würde – ich mir eine Rückenmassage gönnen würde. Unser Körper ist schließlich das Haus, in dem Seele und der Geist eine halbwegs harmonische Wohngemeinschaft zu bilden versuchen und m an musste diese nach bestem Wissen dabei unterstützen. Wenn man sich etwas vom ganzen Herzen wünscht, kommt das früher oder später zur Erfüllung. Es dauerte nicht länger als 5 Minuten, als ein schön aussehender Thaimassage-Salon auftauchte. Auf einem noblen Hintergrund in dunklem Lila stand mit großen,

Намеренията на жените

Намеренията на жените "Taba" беше името на бразилски ресторант в центъра на Източен Берлин. Място, където неделя вечер бразилците се събираха, правeха музика, танцуваха и се забавляваха. „Ако животът е твоята страст, Бразилия е твоята дестинация!“, гласеше  рекламният лозунг на бразилското министерство за туризъм. Ако парите и времето не ти стигаха, за да идеш до Бразилия,  в това ресторант че можеше човек да вкуси от истината на тези думи. Стените на заведението бяха оранжеви. По масите имаше розови покривки и черни вази с екзотични цветя. Навсякъде горяха бели свещи.  Музиката беше висока и се смесваше със смеха на гостите, които обилно пиеха капириня и танцуваха до зори. Бразилската жизнерадост не познаваше граници. В ресторантчето човек можеше да види бразилските звезди на местния футболен отбор Херта да свирят на различни инструменти и да танцуват.  За един от тях пишеше в немската преса, че довел със себе си цяла тайфа приятелчета от фавелата, за да не се чувства самот

Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни

  Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни Вечерта протичаше добре. Това си беше в реда на нещата. В края на краищата беше Бъдни Вечер. Пришпорвах от адрес на адрес моето старо черно колело. Притежавах един от онези холандските класици, които дори и в напреднала възраст си вършеха достойно работата. Това беше необходимо, защото на тоя ден ми беше отредена една извънредно важна роля. Може би най- важната: тази на дядо Коледа. Носех дълго, червеното палто, на главата ми бях нахлузил червена щапка с бял пискюл. Бях се изпотил от карането на колелото, а от полиестърската ми брада не можех да дишам нормално. Със сигурност представлявах от страна смешна картинка. С лявата ръка управлявах холандското ми конче, а в дясната държах голям чувал. В него бях пъхнал златната камбанка и златната книга. От него раздавах подаръците на децата. В Златната си к нига имах записани 16 семейства. При всяко от тях можех да остана максимум 25 минути. 5 минути бяха отделени за пристигането ми.