Zurich Poems, part 2



In the Mecca of capitalism
I feel fanaticism
if the beauty of a town 
can be measured
by the number of smiling girls
that can be found
Zurich, you will be the number one, 
but the other way around

Kommentare

Kommentar veröffentlichen

Beliebte Posts aus diesem Blog

20 Questions – 20 Fragen: Mein Interview in Capital Light (30.08.2025) 👉 Scroll down for English and Bulgarian

Bild
Auf Deutsch foto: aarondepe Als was für ein Mensch würden Sie sich bezeichnen? 🔹 Sensibel und offen zur Welt. Etwas, woran Sie absolut glauben? 🔹 Tutto passa! Ich glaube an die Vergänglichkeit des Lebens in unserem physischen Körper. Ihr liebster Moment des Tages? 🔹 Morgens bei Sonnenaufgang und abends bei Sonnenuntergang. Die größte Herausforderung in Ihrer Arbeit? 🔹 Geduldig und diplomatisch zu sein. Ihr größtes persönliches Erfolgserlebnis? 🔹 Mir selbst treu zu bleiben, meine Seele nicht zu verraten und meinen Träumen zu folgen. Wie entspannen Sie sich? 🔹 Mit Wanderungen in den Bergen oder Erholung am Meer. Die Berge erden mich, das Meer entspannt mich. Was gibt Ihnen Energie? 🔹 Yoga, Meditation, Sex, Sport, Massage, tiefer Schlaf und leichte Kost. Was bringt Sie zum Lachen? 🔹 Das Leben in seiner tragikomischen Essenz. Was macht Sie traurig? 🔹 Falschheit, Rücksichtslosigkeit und Unbewusstheit. Was macht Sie wütend? 🔹 Skrupellosigkeit. Eine Persönlichke...
Mehr anzeigen

Дитер от щанда за наденички – или за малките хитринки за преодоляването на охраната на събития и дълги опашки

  Дитер от щанда за наденички – или за малките хитринки за преодоляването на охраната на събития и дълги опашки – „ Весо, къде си бе, копеле?!“ – гласът на Лукас трепереше от вълнение. – „Какво става?“ – попитах аз. Познавах го – винаги знаеше къде са най-добрите места. – „Идвай веднага! В Художествената академия! Толкова много красиви жени! Полудявам! Имам нужда от помощта ти!“ Лукас умееше да ме убеди само с няколко думи. Взех S-Bahn-а – както в Германия наричаха метрото, което се движеше над земята, а не под нея. Наблюдавах кристалното небе и си мислех, че Берлин наистина е страхотен град. В него човек можеше да преживее два невероятно красиви дни. Първият беше Коледа, а вторият – лятото. Когато пристигнах, пред входа се виеше опашка, която стигаше почти до зоопарка. Сградата на академията ми приличаше на изискана възрастна дама, която беше отворила вратите на своя дом и очакваше гости. Входът беше разделен на две части: от едната страна бяха поставили висока маса със спис...
Mehr anzeigen

With Luca to Formula 1 in Monte Carlo

Bild
  With Luca to Formula 1 in Monte Carlo The Formula 1 Grand Prix in Monte Carlo was in full swing. The city streets were no longer driven by cars but by artworks on wheels, each gear change sounding as if the devil himself were crouching inside the clutch. I was there with my friend Luca – born in Italy, a DJ and womanizer in Berlin, and in Monte Carlo officially just a “tourist.” We stood near the harbor, hemmed in by people, engine noise, and security fences, behind which moved the world of the rich: film and football stars, models, and billionaires. All the beauty of the world seemed to belong to the VIP paddock club that day. We didn’t. The sky was deep blue, the sun burned down on us. It was clear: we had to find a better spot for ourselves soon. “ I think up there on the rooftop terrace you can get a good view of the race too,” Luca said, pointing at a posh building right by the track. He wore an unbuttoned white linen shirt that generously revealed his smooth-shaven ches...
Mehr anzeigen