Зайчето от Soho House Ibiza

 Зайчето от Soho House Ibiza

„Виждаш ли девойчето, което лежи вдясно от теб, на около пет метра?“ - попита ме Карла.

„Какво девойче? Това е женище - немска атлетка.“

„Тя е бившото гадже на Леонардо ДиКаприо!“

„Ле-ле, сега разбирам тайната на успеха му! Ако този пич не се страхува да ляга с такива каки, нищо чудно, че е покорил толкова върхове в Холивуд.“

Слънцето грееше безмилостно. Беше май, но усещането беше като през лято. Може би на този остров това си беше в реда на нещата. Басейнът беше с големината на волейболно игрище и около него красиви създания релаксираха под летни чадъри върху лежанки с дебели матраци. Носеше се лека музика, а пред нас се простираха широки зелени ливади с хълмчета, нагънати като овча козина. Да, на такова място човек лесно би могъл да забрави преходността на битието, помислих си, когато към нас се приближи чаровна млада дама, цялата облечена в бяло.

„Знаете, че всеки член на клуба има право да доведе само един гост на басейна,“ обърна се тя към приятеля на Карла.

„Иначе мениджърът може да ми направи проблем,“ добави тя с извинителен тон.

„Къде е мениджърът?“ - попита Петер с тон на човек, на когото пространството принадлежеше. Беше към шейсет, но тялото му беше добре тренирано, а от загорялото му от слънцето лице светеха две яркосини очи.

„Сега всичко е окей. Аз говоря за в бъдеще,“ обясни бялата фея и се потопи в пейзажа.

За да станеш член на Soho House където и да е по света, трябваше да кандидатстваш. Условието бе да се занимаваш с нещо креативно. Там можеше да срещнеш топмоделки, стартъп предприемачи, филмови продуценти, певици и артисти. Това, което ги свързваше, бе, че имаха достатъчно пари, за да си плащат месечния членски внос - да не говорим, ако искаха да пренощуват в някоя от хотелските стаи. Бях чул, че в бунгалата на Ибиса цената стигала около хиляда евро на нощ.

Клубът бе разположен в средата на острова, така че от всяка точка можеше да се стигне до него за половин час. Гордееха се, че сами отглеждат продуктите, с които готвят. По виещия се път се виждаха грижливо поддържани градини със зеленчуци, както и редове лозя. В менюто пишеше, че дори кокошките - чието месо можеш да хапнеш- се отглеждат някъде наблизо. Не забелязах нито една кокошка, но по ливадите видях няколко зайчета, които си играеха безгрижно. Погледнато ретроспективно, това беше информация, без която спокойно можех да мина.

До бившата на ДиКаприо вече се беше настанил новият ѝ любовник - десетина години по-млад и наполовина на нейните килограми. Имаше дълга черна коса и носеше тениска на Metallica. Отляво една група млади англичанки набиваха бургери, а една от тях ми се усмихваше закачливо. В басейна жена със сребриста коса плуваше бавно бруст. Тъкмо отпусках душа и тяло, когато чух Карла да казва с тревожен тон:

„О, не! Моля ви, нека някой да му помогне!“

Погледнах натам, накъдето сочеше, и видях голям сив котарак с черен нашийник да държи нещо в устата си. Първо си помислих, че е мишка, но бързо ми стана ясно, че е малко зайче. То още шавеше и се опитваше да се освободи, но котаракът го беше приклещил здраво за врата и краят му се виждаше.

„Направи нещо!“ - обърна се Карла към приятел си.

Петер пристъпи на около метър от котката - но нямаше никакво намерение да се намесва. Просто наблюдаваше последните мигове от живота на зайчето с онова студено екзистенциално любопитство, което на германците сякаш им идваше отвътре.

Басейнът, музиката, плуващата бруст жена и хапващите английски момичета продължаваха заниманията си напълно необезпокоявани. Сякаш единствено зайчето имаше някакъв проблем.

Инстинктивно посегнах към джапанката си. Ако я хвърлех по котката, тя може да се изплаши, да го изпусне и аз да му спася живота, помислих си. После погледнах красивите хора по околните лежанки, които наблюдаваха сцената така, както човек гледа представление, включено в билета, който вече си е платил. Можеше и да спася зайчето - но рискувах да ме изгонят от клуба за насилие срещу домашния им любимец. Реших да не правя нищо.

Бившата на ДиКаприо вече беше захапала езика на младия си любовник, докато зайчето тихо предавапе Богу дух.