Zum ersten Mal beim Poetry Slam im Heimathafen Neuköln





Kommentare

Kommentar veröffentlichen

Beliebte Posts aus diesem Blog

Българsкият акцент на Дядо Коледа

Bild
Българският а кцент на Дядо Коледа Костюмът на Дядо Коледа лежеше вече няколко години в мазето и го изваждах само за Бъдни вечер, за да зарадвам племенницата си. Тя беше станала на 9 и в красивата й главичка вече се беше породило известно съмнение дали наистина съм истинският Дядо Коледа. Страхувах се, че ще ме разпознае. Понякога забравяме колко умни са децата и каква силна интуиция имат. Затова се качвах на терасата, махах й през стъклото, оставях чувала с подаръци там и изчезвах в нощта, без да влизам или говоря с нея. Тя се държеше с две ръце за крака на един метър пo- високия си татко и ме посрещаше и изпращаше със светещи очички. Преди няколко дни случайно срещнах немски приятел от студентските години. Той ми разказа, че все още ходи по семействата да раздава подаръци като Дядо Коледа. Поръчките вече не се правели от университета, а чрез частна агенция. „ Те спешно търсят нови Дядо Мразовци!“, добави той и ми написа телефонния номер на организацията на едно листче. Обсъдих...
Mehr anzeigen

Как да привлечеш вниманието на децата като Дядо Коледа

Bild
  Как да привлечеш вниманието на децата като Дядо Коледа Детската градина се намираше в Щеглиц - буржоазен квартал в западната част на Берлин. Мислех, че ще бъде поредното скучно събитие. Представях си как послушни деца с ъс сити лица приемат своите многобройни, големи подаръци, докато тат ковците , ма йките , баби те и дядовци те ръкопляскат и усърдно заснемат всичко с телефоните си. Предположението ми беше грешно . Животът винаги носе ше изненади. Сградата наистина не беше далеч от централната търговската улица на квартала на име Шлосщрасе, но също така можеше спокойно да бъде разположена и в някоя от по-бедни те квартали на града. Сив панелен блок с малка градинка отпред, отделена от шумния тротоар с габионна ограда. Б еше вече тъмно, к огато влязох в двора в пет следобед , Въздухът беше толкова хладен, че пара излизаше от устата м и . Входната врата беше отворена. Включих осветлението. Имаше една крушка, която хвърляше достатъчна светлина, за да може човек да...
Mehr anzeigen

Тайландският масаж

Bild
 Щастливият край на т айландския масаж Беше един от онези мрачни, сиви, ветровити и дъждовни дни в края на октомври, през които беше най-добре да отидеш да релаксираш на някое хубаво СПА или да си останеш в топлото легло с хубава книжка или красива приятелка. За зла участ аз обаче трябваше да работя. Вече близо година бях назначен в една агенция за пласмент на спортни продукти и ходех всеки Божи ден със свит стомах в офиса. Не че работата беше лоша, ама имаше един колега, който ми правеше живота черен. Голям майстор на интригите беше това момче и на туй отгоре - дясна ръка на шефа. Деликатна ситуация, от която друг изход освен уволнение не се виждаше. Ако не можеш да победиш врага си, опитай се да го прегърнеш, гласеше една древна азиатска пословица, ама при самата мисъл да се мазня на тоя нещастник ми прилошаваше. Тялото ми също се бунтуваше. Чувствах се схванат и изтощен. Когато дойде време за обедна почивка се опитах да си припомня положителната страна на живота. Някъде там, за...
Mehr anzeigen