VESO PORTARSKY

Българският а кцент на Дядо Коледа Костюмът на Дядо Коледа лежеше вече няколко години в мазето и го изваждах само за Бъдни вечер, за да зарадвам племенницата си. Тя беше станала на 9 и в красивата й главичка вече се беше породило известно съмнение дали наистина съм истинският Дядо Коледа. Страхувах се, че ще ме разпознае. Понякога забравяме колко умни са децата и каква силна интуиция имат. Затова се качвах на терасата, махах й през стъклото, оставях чувала с подаръци там и изчезвах в нощта, без да влизам или говоря с нея. Тя се държеше с две ръце за крака на един метър пo- високия си татко и ме посрещаше и изпращаше със светещи очички. Преди няколко дни случайно срещнах немски приятел от студентските години. Той ми разказа, че все още ходи по семействата да раздава подаръци като Дядо Коледа. Поръчките вече не се правели от университета, а чрез частна агенция. „ Те спешно търсят нови Дядо Мразовци!“, добави той и ми написа телефонния номер на организацията на едно листче. Обсъдих...

  Heartfelt Wishes for Christmas It was Christmastime. I was supposed to work as a Santa Claus. This was no joke, but a completely professional job organized by the student employment agency at my university. Everyone who wanted to work as a Santa Claus had to attend a training session. During that training we learned the “no-go’s.” For example, the following situation: “Where do you come from, dear Santa Claus?” a child asks a Black Santa. “From Mozambique,” he replies. Each of us received a list with 16 families. We had 20 to 30 minutes per family to give presents to the children. We were not allowed to accept invitations for drinks; otherwise, we would end up drunk and wouldn’t seem authentic as Santa Claus. We had to visit the addresses beforehand to see how far apart they were. Anyone who had a car could also bring along an angel and earn double. I liked this job. Once a year in Germany, I could experience the feeling of being important. Once a year I felt accepted and un...

  Дядо Коледа в ерата на глобализацията Имах желание отново да работя като Дядо Коледа. Това не само щеше да донесе радост на децата, но и малко допълнителни средства за семейния бюджет. Започнах да разглеждам обявите в интернет. В организациите за работа към берлинските университети само на студентите беше разрешено да работят като Дядо Коледа. Ако имаха кола, можеха да вземат и Снежанки с тях. За съжаление нямах нито кола, нито студентска книжка. Така че тази опция отпадна. В „Агенцията за Дядо Коледа“ в Берлин бях станал персона нон грата миналата година, след като написах кратка история за тях, която беше публикувана в берлински всекидневник. В нея разказах подробно как ме отказаха, защото говорех немски с български акцент. Те увериха, че това не е поради расизъм, а защото децата не искали Дядо Коледа да говори с акцент. Тази случка показваше двуличието на немското общество, където можеха да те осъдят, ако обидиш някого на расистка основа, но не ти даваха да работиш, ако не...

  С Лука на Формула 1 в Монте Карло   Състезанието за Голямата награда на Формула 1 в Монте Карло беше в разгара си. По улиците на китното малко кралство вече не се движеха състезателни автомобили, а произведения на изкуството. Всяко превключване на скоростите им звучеше така, сякаш самият дявол бе свил гнездо между педалите. Наблюдавах това представление с моя приятел Лука – родом от Италия, в Берлин той беше DJ, а в Монте Карло турист. Стояхме край пристанището, притиснати от хора, моторен рев и огради за сигурност, зад които се движеше светът на богатите. Филмови и футболни звезди, топмоделки и милиардери подхранваха надеждата в мен, че животът беше безсмъртен. „Красотата ще спаси света“, беше казал преди време Достоевски, а в този прекрасен ден цялата красота на света сякаш се намира ше във VIP падок клуба. Само нас ни нямаше там. Небето беше кристално синьо, слънцето печеше с цялата си мощ. Едно беше ясно: скоро трябваше да потърсим по-сенчесто място. „Мисля, че гор...

  Дитер от щанда за наденички – или за малките хитринки за преодоляването на охраната на събития и дълги опашки – „ Весо, къде си бе, копеле?!“ – гласът на Лукас трепереше от вълнение. – „Какво става?“ – попитах аз. Познавах го – винаги знаеше къде са най-добрите места. – „Идвай веднага! В Художествената академия! Толкова много красиви жени! Полудявам! Имам нужда от помощта ти!“ Лукас умееше да ме убеди само с няколко думи. Взех S-Bahn-а – както в Германия наричаха метрото, което се движеше над земята, а не под нея. Наблюдавах кристалното небе и си мислех, че Берлин наистина е страхотен град. В него човек можеше да преживее два невероятно красиви дни. Първият беше Коледа, а вторият – лятото. Когато пристигнах, пред входа се виеше опашка, която стигаше почти до зоопарка. Сградата на академията ми приличаше на изискана възрастна дама, която беше отворила вратите на своя дом и очакваше гости. Входът беше разделен на две части: от едната страна бяха поставили висока маса със спис...

Auf Deutsch foto: aarondepe Als was für ein Mensch würden Sie sich bezeichnen? 🔹 Sensibel und offen zur Welt. Etwas, woran Sie absolut glauben? 🔹 Tutto passa! Ich glaube an die Vergänglichkeit des Lebens in unserem physischen Körper. Ihr liebster Moment des Tages? 🔹 Morgens bei Sonnenaufgang und abends bei Sonnenuntergang. Die größte Herausforderung in Ihrer Arbeit? 🔹 Geduldig und diplomatisch zu sein. Ihr größtes persönliches Erfolgserlebnis? 🔹 Mir selbst treu zu bleiben, meine Seele nicht zu verraten und meinen Träumen zu folgen. Wie entspannen Sie sich? 🔹 Mit Wanderungen in den Bergen oder Erholung am Meer. Die Berge erden mich, das Meer entspannt mich. Was gibt Ihnen Energie? 🔹 Yoga, Meditation, Sex, Sport, Massage, tiefer Schlaf und leichte Kost. Was bringt Sie zum Lachen? 🔹 Das Leben in seiner tragikomischen Essenz. Was macht Sie traurig? 🔹 Falschheit, Rücksichtslosigkeit und Unbewusstheit. Was macht Sie wütend? 🔹 Skrupellosigkeit. Eine Persönlichke...