Като гост в един от най-скъпите хотели в Германия

 Като гост в един от най-скъпите хотели в Германия

Късметът беше на наша страна. Успяхме да си купим ваучер за пътуване за 220 евро, който позволи на мен и моята приятелка да се отпуснем и да се насладим на лятото за три дни и две нощи в един от най-лъскавите немски хотели A Rosa, намиращ се на езерото Scharmützelsee.

Това беше добре дошло за нас и за нашето малко семейство. От 7 седмици имахме бебе и мечтаехме да се откъснем от живота в Берлин за няколко дни. Преди да купя ваучера, проверих цените в интернет. Двойната стая в този хотел обикновено струваше 422 евро. Така че за двете нощувки по принцип трябваше да платим 844. Това се равняваше приблизително на двегодишната пенсия на баба ми в България докато беше жива.

На уебсайта на хотела прочетох следното:

"152 стаи и апартаменти в A-ROSA Scharmützelsee - това са 152 пъти  спокойствие, релаксация и благополучие. Обзавеждането е с вкус и уют, а оборудването не оставя нищо за желаене. Ще спите като скала. На сутринта, разбира се, можете да ни позволите да ви събудим. Или още по-естествено можете да се събудите от чуруликането на птиците кацнали във величествените вековни дървета пред стаята ви".

Това звучеше превъзходно и беше всичко, от което се нуждаехме в този момент. Сестрата на моята приятелка ни даде назаем Mercedes кабриолета си и по пътя се чувствах като на разходка по Лазурния бряг. Небето беше синьо. Слънцето грееше. Дърветата препускаха покрай нас.  Колата беше лесна за каране и ние бързо пристигнахме в хотелския комплекс. Самият той се състоеше от две продълговати четириетажни боядисани до втория етаж в бяло и нагоре във винено червено постройки и огромно голф игрище. 

Беше станало вече горещо. Птичките наистина чуруликаха на висок глас. Нямаше време за губене в този прекрасен летен ден. Настанихме се, сложихме си банските и се отправихме към езерото. По тясна горска пътека след броени минути стигнахме до плажа. Дължината му беше не повече от 25 метра, а ширината - около 20.

Спомних си  малкия плаж в Монако и се зачудих дали това не е стратегия на хотелиерската индустрия на тузарските места по света - плажовете да са колкото се може по-малки, за да се насърчи използването на СПА зоните им. Това беше и част от обяснението ми, защо в изисканите ресторанти се сервираше порция достатъчна за мишка върху чиния голяма като за вол. Намерихме една лежанка и я преместихме на сянка. Нашето бебе трябваше да избягва директния контакт със слънцето. Приятелката ми постла бялата хотелска хавлиена кърпа върху нея, а аз се огледах за втора свободна лежанка. 

Малкият плаж беше заобиколен от борова гора. Пясъкът беше бял и фин. Сигурно го бяха внесли от Сахара. На плажа имаше около 30 души. Бяха двойки, които бяха навършили 60, бяха облечени в хотелските си бели халати  и се наслаждаваха на спокойствието и тишината на своето пенсиониране. Немците чакаха да станат пенсионери, за да започнат да се наслаждават на живота. Имаше малко кейче, на което се виждаха две свободни лежанки. Проближих се до тях и видях възрастен господин, който точно бавно влизаше във водата от стълбата на кейчето. Въпреки че на тези лежанки нямаше чужди вещи, те бяха точно зад него. Затова сметнах за учтиво да го попитам:

"Извинете за безпокойството! Използвате ли лежанките?!"

Мъжът рязко се обърна. Беше в средата на 70-те. Имаше светло сини стъклени очи и голямо кръгло лице с малко останали бели косми по темето.  Ушите стърчаха от двете му страни с впечатляващата големина.

"Този човек трябва да е председател на надзорния съвет на голяма германска фармацевтична компания", беше първата мисъл, която  ми дойде. Един от онези малки мъже, които дърпаха конците  зад кулисите и поддържаха ежедневен контакт с министъра на здравеопазването. Усетих в погледа му, че присъствието ми го беше подразнило. Той ме изгледа подозрително и на свой ред попита на висок глас:

"Гост ли сте на хотела?!"

В този момент осъзнах, че бях допуснал грешка. Ако бях задал въпроса на английски, той можеше да ме сметне с дългата ми, тъмна, къдрава коса за бивш италиански футболист и вероятно нямаше да ме изгледа така презрително. Българският ми диалект очевидно го беше притеснил.

"Тук хотел ли има?", реших да му отговоря с контравъпрос.  Дощя ми се да засиля подозренията му, че през гората са навлези непознати, за да нарушат спокойствието в петвездния комплекс. Той смръщи вежди и нареди със заповеднически тон:

"Трябва да четете внимателно табелките - иначе ще се наложи да извикам охраната!"

Огледах се наоколо. Малкият плаж наистина беше заобиколен от табелки. На тях пишеше:

"Плажът, кейовете и шезлонгите са за изключителна употреба от гостите на курорта и собствениците на апартаменти".

Без да казвам нищо, взех лежанката и я придърпах до приятелката ми.

"Сигурна съм, че старецът просто ревнува заради възрастта ти”, обясни ми тя.

"Ето защо избрах точно тази жена!", помислих си. Тя знаеше как да успокои нараненото ми его в рамките на едно изречение. 

Останахме още няколко часа на плажа и се прибрахме в стаята.

Нощта беше неспокойна. Нямаше нищо общо с "почивката, релаксацията и благополучието", което обещаваха, а имаше за музикално оформление безспирен бебешки плач. Дълго преди птиците да ни събудят с чуруликането си, аз обикалях с новия член на семейството ни по безлюдните хотелски коридори, опитвайки се да го преспя отново.  Преди раждането на детето си мислех, че, за да бъде един мъж щастлив са нужни, само две неща: добра храна и добър секс. След това прозрях, че има и трето важно нещо и това е добър сън. Закусих обилно и след това реших да пробвам СПА центъра на хотелския комплекс. Имаше открит и закрит басейн. Освен това комплексът разполагаше с няколко сауни, голямо помещение с изкуствени палми за релаксация и дори едно плитко басейнче, в което можете да си потопиш главата в топлата вода и да слушаш музика. Направих една обиколка, взех си едно двойно еспресо от бара и огледах по-внимателно гостите на хотела:

Усетих присъствието на икономическия елит на Германия: Имаше данъчни съветници, топ адвокати от големи правни кантори, завеждащи лекари от частни клиники, мъжки акули плуващи в океана на недвижимостите и членове на управителните съвети на компании от немския борсов индекс. Тъмната страна на висшата класа също бе налице. Забелязах малцина добре сложени братушки в компанията на красиви, дългокраки газели и няколко тъмни мъжкари с арабски вид,  на които човек не трябваше да се изпречва на пътя. Съзрях скъпи часовници, маркови очила и дамски чантички, които струваха цяло състояние. Накратко, хотелът беше място за хора, които живееха заможно и можеха да си позволят да пренощуват за 422 евра на вечер. В близост до големия външен басейн отново съзрях дъртака от плажа. Да, същият председател на надзорния съвет на голямата фармацевтична компания, който предишния ден ме беше смъмрил на кея. Беше в компанията на 30-40 години по-млада дама и двамата се наслаждаваха на чаша шампанско, което се изстудяваше на малка масичка до тях. Намираха се непосредствено до басейна. Шезлонгът до тях беше свободен. Беше време да го накарам да усети отново присъствието ми.

Приближих се бавно и с ловки движения разпънах белия си пешкир. След това се намазах внимателно със слънцезащитен крем, усмихнах му се и го поздравих:

"Какво красиво утро само! Както казват в Германия, в живота се срещаш с един човек два пъти."

Той ме погледна с раздразнение. Блондинката до него не ме удостои с поглед. Беше облечена в лъскав сребърен бански костюм. Горнището ѝ беше с един размер по-малък и не можеше да покрие гърдите ѝ. Имаше малко, добре тренирано тяло, по което се прокрадваха татуирани цветни клонки. Отново подех разговора:

"Извинявам се, че отново се налага да ви безпокоя, но бих ли могъл да ви помоля да наглеждате вещите ми, докато ходя да поплувам?!"

Видях. че кръвта бързо се качи в главата му и лицето му се изчерви. Преди да успее да ми нанесе вербален плесник  със своя отговор, аз се засилих и скочих в басейна,. Постарах се да направя възможно най-елегантния скок, на който бях способен. Хем с висок отскок, хем със стегнато тяло и със свивка на крайниците на края така, че да плеснат като опашката на кит по блестящата водна повърхност достатъчно силно, че той и неговата компания също да могат да усетят свежестта на водата по телата  си. 

В края на краищата, те също се нуждаеха от известно освежаване.