Най-големият оргазъм на Балканите

В памет на Ваньо-Пешана

Един от близките ми приятели работеше като шеф на охраната на резиденцията на Обединените арабски емирства в София. Когато посланикът беше на път, а това се случваше често, той устройваше в нея големи пиршества. Ставаха страхотни веселби, които често минаваха границите на благоприличието. Резиденцията предлагаше отлични условия за това. Над три метра високи каменни огради, върху които бяха разположени видео камери, скриваха от хорските очи голяма, колкото училищно футболно игрище, градина.  В нея   човек спокойно можеше да се разходи по красиви алеи с ухаещи цветя, построени съобразно мюсюлманските архитектурни изисквания и съответно така завъртени, че когато се пресрещаха, не образуваха кръстове, а красиви като панделки осморки. Тревата винаги беше изрядно поддържана от градинар, за когото приятелят ми казваше, че е ченге под прикритие и го освобождаваше от работа, когато празнувахме. До модерната постройка на два етажа се ширеше красив басейн в овална форма. На мраморните плочки около него бяха разположени редица бели шезлонги с удобни непромокаеми тънки дюшеци и меки възглавнички. Личната сфера на всеки от тях беше гарантиран от огромни саксии с палмови дървета и грамадни маслинено зелени чадъри със светещи през нощта светлозелени гирлянди, за които Ваньо ми обясни, че сивмолизирали любимия цвят на профета Мохамед. Цялото пространство на първия етаж на резиденцията беше направено като лофт и представляваше едно единствено помещение, което със сигурност надхвърляше 200 квадратни метра. В него върху лакиран дъбов паркет бяха постлани големи персийски килими, стъпвайки върху които краката меко потъваха. Можеше да се настаниш в удобни бели кожени гарнитури и да съзерцаваш майсторски изваяни скулптори на коне от арабската раса и огромни картини, показващи как шейховете яхнали такива породисти жребци, побеждаваха дръзналите да им се опълчат неверници. Кич,  който беше също заложен в българското ДНК за естетика, прихванато от времето на Османската империя.

На втория етаж беше застъпена темата за многоженството – спални помещения с огромни окачени в масивни златни рамки огледала и още по-големи легла, които сякаш специално бяха направени за харемските целесъобразности. Всяка спалня имаше самостоятелна баня с огромна вана, която можеше да се превърне в джакузи и да ти направи приятен масаж.

За задоволяване на част от физическите нужди посланикът си беше докарал от Дубай своя любим индийски готвач. Малък, тъмен и винаги усмихнат до уши субект на име Нара, който правеше едни от най-изкусните блюда, които някога бях вкусвал.

Приятелят ми Ваньо бе строен момък, при който привързаността към произведенията на руската класическа литература, можеха да се сравнят само със страстта му към щангите и блъскането на боксовите круши във фитнеса в комплекса Славия на Овча Купел. Ванката можеше часове наред да се занимава с набирания, да прави кофички и спаринги. Когато обаче се зачетеше, човек трудно можеше да го откъсне от написаното. Пушкин, Толстой, Гогол, Достоевски,Чехов, Илф&Петров и Лермонтов бяха за него учители, от които черпеше житейската си мъдрост и често в дискусиите ни вкарваше по някой цитат от техните творби.

Ваньо носеше косата си къса и орловият му нос изпъкваше на скулите на изразителното му продълговато лице. Той притежаваше някакъв вълшебен магнетизъм, който привличаше хората и ги караше да се чувстват спокойни в негова близост. Може би причината се криеше в голямото му сърце и благородната му душа, а може и да беше във факта, че човек трудно можеше да го изкара от равновесие. Тъй като го познавах отдавна, знаех, че когато е ядосан, дишаше учестено и то през носа, но не проронваше и дума, камо ли да го чуеш да наругае или да нагруби някого.

Бяхме израснали заедно и нашето приятелство беше така  оплетено от невидимите паяжини на детството, че това го правеше недосегаемо от разстоянието между нас и от факта, че бяхме поели по различни пътища и че се виждахме рядко. 

Една лятна сутрин, малко след като слънцето беше показало част от лицето си и смесицата от тежестта на изпитото ливанско червено вино в главата и лекотата от изживяната през нощта физическа наслада в тялото циркулираше във вените ми, той ми разкри тайната на най-големия оргазъм на Балканите. Бяхме се изтегнали на два от онези бели шезлонги с меки възглавнички и непромокаеми дюшеци. Ванката носеше светло сива памучна тениска, която беше прилепнала плътно по мускулестото му тяло и тесни изтрити тъмно сини дънки.

„Весак, знаеш ли какво е за мен най-големия оргазъм на Балканите?!“, започна той и отпи голяма глътка кафе от бялата порцеланова чаша със златни ориенталски орнаменти. Обичаше кафето си винаги черно и никога не слагаше в него мляко или захар. Също така никога не смесваше водката, рома или уискито с други безалкохолни напитки. Смяташе, че така се губи вкуса им. Топлият софийски вятър ни милваше с присъщата му лекота. Утрото беше свежо и носеше привкуса на настъпващия горещ ден. София е един от онези градове, където слънцето се чувства като у дома си и хората предпочитат да се крият по сенките от силните му лъчи. Ваньо преглътна със задоволство кофеиновата течност и ме погледна със светещите си кафяви очи.

„Не, не, неее Веска! Не е това, за което си мислиш! Да хванеш за ръчичка една или две от тези наши сладострастни хубавици, да се качите горе и да се отдадете на неповторими плътски наслади…Не е това!“

Винаги се питах, какво караше хората да мислят, че знаят какво другите мислят. Мнението му обаче ми беше прекалено важно, за да го прекъсвам. Можех да преброя на пръстите на едната си ръка мъжкари като него, които живееха по своите собствени правила и за които страхът беше неприсъщ при взимането на житейските решения. „Светни ме друже!“, окуражих го аз.  Той се усмихна и кимна с глава. „Добре, ама няма да казваш на никого! Значи, първо нагласяш с дистанционото температурата на водата в басейна. Трябва да е точно 36,5 градуса. Нито градус повече, нито по-малко. Трябва да е точно толкова топла, колкото температурата на твоето тяло. След това се събличаш чисто гол и скачаш вътре.  Идеята е да се почувстваш поне отчасти така, както си се чувствал в утробата на майка си. Всеки мъж е бил 9 месеца част от женско тяло, което често забравяме в действията си. Забравяме да третираме всички жени така сякаш са нашите майки. Чехов е казал, че нивото на една цивилизация може да се определи по начина, по който се отнасят към жените. Но нека да не се отплесвам във философии. Нагласяш значи на 36,5 градуса, скачаш чисто гол вътре, което ти сам вече си изпробвал, и със сигурност знаеш, че отдолу басейнчето има овална форма. Заставаш значи точно в средата му и си вдигаш главата нагоре така, че само устата да ти се показва над повърхността. И тогава идва реда на Нара, нашия любим индийски готвач. Научил съм го да дойде в своята красива оранжева индийска роба, която под лъчите на слънцето изглежда сякаш е изтъкана от злато, да гръмне с бутилката от любимото на шейха шампанско и да ми пръска отгоре от пенливата течност право в муцуната.  Този миг за мен е всичко! Хем докосва душата ми, хем ободрява духа ми, а и разкошно тонизира и витализира тялото ми. Това за мен е най-големия оргазъм на Балканите!“ Усмихнах се и се подпрях на рамото му, за да мога се изправя на крака. Не обичах много шампанско, ама реших за всеки случай да ида да погледна, дали Нара вече е станал.