Еротичният сън на татко

 

Еротичният сън на татко

Баща ми беше образован човек. Още на млади години бе напуснал селото и отишъл да кара висшето си образование в София. След падането на Берлинската стена бе тръгнал да обиколя по различните континенти и бе видял много свят.

„Преди да тръгна на моите пътешествия не вярвах в съществуването на нито един Бог“, обичаше да казва той.

„След като се върнах, вярвам във всички Богове!“

Светогледът  му се основаваше на презумицата за хармония, взаимно разбирателство и съобразяване с нуждите на другите.

Може би заради това той не се месеше в живота ми и не се правеше, че знае всичко по-добре, което бе присъщо на много бащи.

Изключение правеше фактът, че бях преминал вече средата на 30-те и още не се бях задомил. Заедно с майка ми си мечтаеха да имат внуци. От дъното на душата си желаеха синт им да създаде семейство. Това се смяташе в  България за компонента, който осмисляше живота на човека.

Един път, когато си бях в София, той сподели с мен:

„ Знаеш ли какво ми се присъни? Видях те в сексуален акт с чернокож млад мъж…“

„ОПАААААА, баща и глава на фамилия Портарски!,  отговорих с напевен глас и го попитах с ококорени очи:

„Защо проектираш своите сексуални фантазии върху мен?“

Знаех, че с майка ми ме подозираха, че съм обърнал резбата.  Бях ги спипал  да четат кореспонденцията ми с близък приятел, който беше педал и открито се възмутих от това. Тогава баща ми ме погледна загрижено в очите и попита с тревожен глас:

„Скубеш ли си веждите?“

Седмицата след това бях отново в Берлин. Там, слава богу, не съществуваше натиск от страна на обществото да се жениш. Хубавото на немската столица беше, че нямаше очаквания към отделния индивид. Никой не го интересуваше какъв си,  какво си и защо си. Никой не изискваше от теб да бъдеш нещо определено. Нещо, което да се вписва в някакви поставени от обществото рамки, както го усещах в България. Липсваха неписаните правила как трябва да си облечен и как е редно да се държиш. Разбира се в рамките на приетите законови разпоредби.

Спомних си времето, когато майка ми и баща ми дойдоха на гости за 20-тия рожден ден. Возихме се на метрото, когато срещу нас седнаха двойка гейове. Бяха мускулести, брадати, добре сложени мъжкари на около 50 години с изложени на показ буйно окосмени гърди. Това беше възрастта на баща ми. Бяха облечени в лачени панталони и якета. Носеха черни кожени каскети.  Тогава станах свидетел, как целият мит за възвишената немска цивилизация се срути в недоумяващите погледи на родителите ми. Това се случи в момента, когато единият седна в скута на другия и му лепна страстна целувка, като пусна дълъг продупчен от блестящ пиърсинг език. Цялата пирамида, която се градеше на колоси на световната философия от калибъра на Ницше, Шопенхауер и Кант, минаваше през изтънчените пера на Гьоте, Шилер и Брехт и достигаше своя връх с музикалните вибраци на Бах, Бетовен и Брамс, се срина в този миг. Сгромоляса се, както се свлича пясъчна кула на морски бряг отнесена от мощна вълна. Това беше вълната на сексуалната енергия и неприемливостта на някои нейни форми на проявление в православния български мироглед. Мироглед, който не допускаше такъв начин за изразяване на любовта.  На хомосексуализма в България се гледаше като на болестно състояние и дори след влизането в Европейската общност личеше, че ще трябват години, ако не поколения,  докато се възприеме като нещо нормално. Нещо, което е вродено в гена на човека с неговото раждане, както твърдяха хората на науката.

„В някои квартали тука живеят повече хомо отколкото хетеросексуални двойки“, обясних пред ужасените погледи на нашите.

От тогава мина много време.

Беше неделя сутрин. Аз още се излежавах след дълго продължил купон, когато  телефонът ми звъна.

„Какво правиш?“, чух гласа на баща ми.

Прозях се.

„Моля?“

„Какво правиш?“, повтори той.

„Неделя е и още се излежавам!“, отговорих леко подразнен, че трябваше да му се обяснявам.

„Пак ли си сам?“

Баща ми знаеше как може да ми лази по нервите. Аз обаче също знаех как  да го контрирам.

„Не се безпокой, старши! Почивам си, както ти казах и съм в добра компания. До мен лежи красив чернокож младеж, както в съня ти, за който ми разказа миналата седмица в София…“

„Каквооо?“

„И знаеш ли, кое е най-радостното? В момента точно обсъждаме дали да не си осиновим едно малко бебенце, за да може и ти и мама да имате на какво да се радвате на стари години!“

Сарказмът беше част от мирогледа на татко.  Той обожаваше черния хумор и го използваше често. В този момент обаче усетих, че му беше трудно да погледне на ситуацията с насмешка.

Мълчанието му, съпроводено с учестено дишане, говореше повече от тонове думи.

„Не се коси бе! Майтап си правя!“, опитах се да го успокоя. Не дай си Боже да получи някой сърдечен удар.

„Сам съм! Споко! Искам обаче от тебе като мъдрец да имаш повече разбиране за проявата на любовта между хората независимо дали са от един пол, или от различни!“, опитах се да го поуча.

След няколко секунди мълчание го чух да казва:

„Знаеш ли, когато сестра ти се омъжи , не можех да приема годеника като сполучлив избор за нея. Когато обаче го опознах по-добре, го обикнах от сърце.“

„Ле ле! Ще трябва да го предупредя момчето, когато е в твоя близост да има едно наум…“

„Какво имаш предвид?“

 „Да не го нагънеш и да го прикоткаш да ти седне в скута, както твоите набори в берлинското метро преди време!“

Последваха пак 3-4 секунди мълчание, по време на които си представих как сцената в берлинското метро изкристализира в главата на баща ми. След това го чух да казва:

„Ти и този перверзен град!“

Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

Моят опит с Коронатa

Die Königin Corona und der König Angst

Hristo Stoichkov