Българският йога инструктор в Берлин

 

Българският йога инструктор в Берлин


Благодарение на такива момчета успяхме да изгоним византийците“, бе мисълта, която ми мина през главата, когато видях Борил за пръв път.

Той бе снажен момък с много добре тренирано тяло. Имаше дълги до рамената кестеняви, къдрави коси, които носеше на плитка. Вървеше наперен като петел. Големите му кафяви очи придаваха със своята дълбочина мистериозност, а ярката му усмивка благост в неговото излъчване. Говореше се, че бил дошъл в Германия да следва медицина. След четри семестъра установил, че това не е подходящото за него и решил да се отдаде на неговата страст, която била йогата.

В духовните четива пишеше, че ако човек се отдаде напълно на това, което обича, тогава привидно незабележими врати ще се отворят от самосебе си, за да може да прекрачи прага им. С други думи Боговете насърчаваха духа на смелоста. Такъв беше случая и с Борил. Малко след като изкарал курса за йога инструктор, той получил редица предложения за работа.

Провеждаше занятията си в редица центрове и училища по Берлин. Аз имах късмета да присъствам на класа му в моя университет. Курсът, който водеше, беше всяка сряда по обед и аз с нетърпение чаках всяка седмица да дойде време за него.

Борил имаше интересен подход на проподаване. Той не само прецизно показваше различните упражнения, но вмъкваше и редица шегички и историйки от неговия живот, с които разведряваше настроението. От време на време пускаше по някоя бомба, като подчертаваше връзката между някое дихателно упражнение със силата на оргазма, който може да бъде изпитан. Може би заради това курсовете му винаги бяха препълнени и човек трябваше да побърза, за да може да се запише за тях. След като изкарах няколко, забелязах, че около 90% от участниците бяха момичета. По принцип се говореше, че ако искаш да си намериш бързо гадже добре би било да се запишеш на курс по йога. При Борил обаче редките представители на мъжкия пол нямаха големи шансове. Момичетата така бяха обсебени от неговата харизма, че му отдаваха цялото си внимание. Той беше наясно с това. От време на време под предлог, че иска да обясни по-добре някоя дихателна техника, той сваляше тениската си и излагаше на показ мускулестата си гладко избръсната горна част на своето тяло. В залата настъпваше учестено дишане. Температурата се увеличаваше минимум с десет градуса. Участничките започваха да играят с косите си, което според някои психолози било знак за проява на сексуално привличане.

Беше края на последното му занятие през семестъра. Борил носеше памучна бяла тениска и черен плътен анцуг. Като свърши урока, той седна, скръсти краката си, както можеха да го правят само йогите и помоли всеки да му даде обратна връзка. Искаше да му кажем, какво ни е харесало, какво не ни е харесало и изобщо как ни се е сторил курса му като цяло. Момичетата, които бяха около 20 на брой, започнаха да го засипват с комплименти. Аз и още един блед немски цайс, с който представлявахме тихомълком мъжкото малцинство, наблюдавахме това съзерцаване.

100% половината му бяха любoвници, а другата ги беше сложил в листата за чакащи“, си мислех и въздишах на ум.

Благодаря ти от сърце за твоятя физическа и психическа подкрепа! “, възкликна едно момиче с големи сини очи и малко дупе от първата редица със силен руски акцент.

Ти допринесе значително за разведряване и разнообразяване на моето ежедневие“, допълни съблазнително закръглена русокоса немкиня, която винаги носеше клинове с тигров принт от втората редица.

Борил изслуша внимателно всички, помълча няколо секунди сякаш преработваше информацията и каза със замислен глас:

Благодаря за искрената Ви обратна връзка! Очаквах да чуя обаче и няколко критики. Не чух никой например да каже: Този мъж е прекалено красив, за да работи като йога инструктор!“

В залата настъпи нелово мълчание. Слънчевите лъчи се прокрадваха през големите прозорци и оформяха светли ивици на дървения паркет.

Бъъъъзиииииикам се“, извика Борил в негов стил и се засмя гръмко на своята оригиналност.

Когато този разказ излезе на бял свят, му го пратих с благодарност, че ме е вдъхновил да го напиша. Отговорът му не закъсня:

Веско, чудесен разказ! Направо се самовлюбих отново в себе си като го прочетох“

Борко“, си мислех да му отоговоря:

Да знаеш, че в сравнение с тебе Нарцис може ряпа да яде“, ама се усмихнах и си замълчах.

Имаше оше много неща да уча от хора като Борил.

Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

Българка или бразилка?

Die Komfortzone

Die Anreize des Firmenlebens