VESO PORTARSKY

  Най-големият оргазъм на Балканите В памет на Ваньо-Пешана Един от близките ми приятели работеше като шеф на охраната на резиденцията на Обединените арабски емирства в София. Когато посланикът беше на път, а това се случваше често, той устройваше в нея големи пиршества. Ставаха страхотни веселби, които често минаваха границите на благоприличието. Резиденцията предлагаше отлични условия за това. Над три метра високи каменни огради, върху които бяха разположени видео камери, скриваха от хорските очи голяма, колкото училищно футболно игрище, градина.  В нея   човек спокойно можеше да се разходи по красиви алеи с ухаещи цветя, построени съобразно мюсюлманските архитектурни изисквания и съответно така завъртени, че когато се пресрещаха, не образуваха кръстове, а красиви като панделки осморки. Тревата винаги беше изрядно поддържана от градинар, за когото приятелят ми казваше, че е ченге под прикритие и го освобождаваше от работа, когато празнувахме. До модерната постройка на два етажа се ши

Тайландският масаж Беше един от онези мрачни, сиви, ветровити и дъждовни дни в края на октомври, през които беше най-добре да идеш да релаксираш на някое хубаво СПА или да си останеш в топлото легло с хубава книжка или красива приятелка. За зла участ аз обаче трябваше да работя. Вече близо година бях назначен в една агенция за пласмент на спортни продукти и ходих всеки Божи ден със свит стомах в офиса.  Не че работата беше лоша, ама имаше един колега, който ми правеше живота черен. Голям майстор на интригите беше това момче и на туй отгоре дясна ръка на шефа. Деликатна ситуация, от която друг изход  освен уволнение не се виждаше. Ако не можеш да победиш врага си, се опитай да го прегърнеш, гласеше една древна азиатска пословица, ама при самата мисъл да се мазня на тоя нещастник, ми прилошаваше. Тялото ми също се бунтуваше. Чувствах се схванат и изтощен. Когато дойде време за обедна почивка, се опитах да си припомня положителната страна на живота. Някъде там зад тъмните